поръчител

поръчител (български)

поръчител ±

ед.ч.		по·ръ·чи·тел
	непълен член	по·ръ·чи·те·ля
	пълен член	по·ръ·чи·те·лят
мн.ч.		по·ръ·чи·те·ли
	членувано	по·ръ·чи·те·ли·те
бройна форма		—
звателна форма		по·ръ·чи·те·лю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Страна по договор за поръчителство, която поема задължение пред кредитора да отговаря напълно или частично за изпълнението на задълженията на длъжника. При неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, поръчителят носи солидарна с него отговорност пред кредитора.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: поручитель словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• гарант, отговорен
• залог, гаранция, поръчителство