пор

пор (български)

пор ±
ед.ч.		пор
	непълен член	по·ра
	пълен член	по·рът
мн.ч.		по·ро·ве
мн.ч.	членувано	по·ро·ве·те
бройна форма		по·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Дребен хищник с неприятна миризма, Putorius foetidus.
Прен. Жарг. Нечистоплътен човек.

Етимология

Неясна. Срв. ст.-бълг. дъхорь „пор“ (Григ. Наз., ХIV в.), диал. торче, сърбохърв. твор, ст.-чеш. dchoř „пор“ от общослав. *dъxorь „пор“, заето в латв. dukurs, фин. tuhkuri, ест. tuhkur „пор“. Първоначално означава „миризливко“, свързана с дъх, дъхна. Началното *p е възникнало вероятно под влияние на тюркското название на язовеца: ст.-тюрк. borsmuk/borsuk, тур. porsuk, чуваш. порăш и др.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: polecat^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: tuhkur^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: hurón^(es)
италиански: puzzola^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: dukurs^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: Iltis^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: tchórz^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: хорек^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: tchor^(sk)
словенски: dehor^(sl)
сръбски: твор^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: хiр^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: tuhkuri^(fi)
френски: putois^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: stinkdier^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: tchoř^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

скункс

пор

Съдържание