Наречие
поро́й
- от време на време, понякога
ед.ч. | по·рой | |
---|---|---|
непълен член | по·роя | |
пълен член | по·ро·ят | |
мн.ч. | по·рои | |
членувано | по·ро·и·те | |
бройна форма | по·роя | |
звателна форма | — |
сложна дума = *po-rojь, където *rojь със значение „поток, течение“ е свързана с чеш. zdroj, пол. zdrój „извор“ (с представка из- ~ *jьz-rojь), срв. староинд. rayah „течение, бяг“, от ИЕ корен *roi-/*rei-, от който е и река. Думата е застъпена в много български диалекти (Плевенско, Асеновградско, Пещерско, Пиринско, Софийско). Това че се среща само в бълг. порой и сръб. диал. поро, не означава, че е заемка от алб. përroi, членувана форма на përrua „поток“, което е заето в рум. părău „поток“, както тенденциозно твърди БЕР. Напротив, наличието на чеш. и пол. успоредици говори за праслав. древност на словообразувателния модел.
|
|