показалец (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8

  1. Вторият пръст на ръката след палеца.
  2. Част от уред, механизъм и под., обикн. с форма на стрелка, която показва, сочи, отчита.
  3. Списък на собствени имена, понятия и др., напечатан накрая след текста; индекс. [1]

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски:
  1. forefinger, index finger
  2. arm, indicator, pointer
  3. index
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански:
  1. índice
  2. puntero
  3. indice
  • италиански:
  1. indice
  2. indicatore
  3. indice
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски:
  1. der Zeigefinger
  2. der Indikator, die Anzeige
  3. der Index, das Verzeichnis
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски:
  1. указа́тельный па́лец
  2. индика́тор, указа́тель
  3. указа́тель, и́ндекс
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски:
  1. index
  2. indicateur
  3. index
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

  1. показалец в РБЕ на ИБЕ