погна

погна (български)

погна
Сегашно време	пог·на
Мин. св. време	пог·нах
Мин. несв. време	пог·нех
Повел. наклонение	пог·ни
Мин. страд. причастие	пог·нат
Мин. деят. св. причастие	пог·нал
Мин. деят. несв. причастие	пог·нел
Сегашно деят. причастие	—
Деепричастие	—
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , свършен вид, погвам-несвършен вид

(класификация — )

Етимология

старобълг. погънати, поженѫ διώκειν, καταδιώκειν „подгоня, подкарвам“ (Супр., Апостол 13 в., Ант. панд. 14 в.). Формата погна не наследява старобълг. форма за 1 л. ед. ч. поженѫ, а е обобщена по аналогия с инф. основа погъна-, която се среща в прич. погъналъ. Виж гоня.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: погнать^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)