погна
погна (български)
Сегашно време | пог·на |
---|---|
Мин. св. време | пог·нах |
Мин. несв. време | пог·нех |
Повел. наклонение | пог·ни |
Мин. страд. причастие | пог·нат |
Мин. деят. св. причастие | пог·нал |
Мин. деят. несв. причастие | пог·нел |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
(класификация — )
Етимология
старобълг. погънати, поженѫ διώκειν, καταδιώκειν „подгоня, подкарвам“ (Супр., Апостол 13 в., Ант. панд. 14 в.). Формата погна не наследява старобълг. форма за 1 л. ед. ч. поженѫ, а е обобщена по аналогия с инф. основа погъна-, която се среща в прич. погъналъ. Виж гоня.
Фразеологични изрази
Превод
|
|