погански
погански (български)
ед. ч. | м. р. | по·ган·с·ки | |
---|---|---|---|
непълен член | по·ган·с·кия | ||
пълен член | по·ган·с·ки·ят | ||
ж. р. | по·ган·с·ка | ||
членувано | по·ган·с·ка·та | ||
ср. р. | по·ган·с·ко | ||
членувано | по·ган·с·ко·то | ||
мн. ч. | по·ган·с·ки | ||
членувано | по·ган·с·ки·те |
Прилагателно име, тип
Езически, гаден, мръсен, нечист.
Етимология
Праслав. *poganъ „езически“ от нар.-лат. *pagānus, клас. pāgānus „селски, селяшки, просташки“, от pāgus „село“. Значението езически датира от времето, когато християнството става официална религия в градовете, но езичеството продължава да се среща в отделни селски райони.
Фразеологични изрази
погански дни. Времето от Игнажден до Богоявление.
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|