поганец
поганец (български)
ед.ч. | по·га·нец | |
---|---|---|
непълен член | по·га·не·ца | |
пълен член | по·га·не·цът | |
мн.ч. | по·ган·ци | |
членувано | по·ган·ци·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | по·га·не·цо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
(ост.)
- Друговерец, езичник.
- (прен.) Мръсен, подъл, отвратителен човек.
- (диал. Северозападна България) мишка.
„Дядо Иван от поганци/ с калъч ни избавя.“„– "Издаднику! Поганецо!/ дядо Анто вика,/ обесете този Юда,/ на тая борика!“ — Ив. Вазов, „Грамада“ — първото се отнася – по време на османското владичество – за лошите чужди управници (~ 1.), а второто – за изедник, чорбаджия, съдействащ на насилственото управление (~2.).
Етимология
старобълг. поганинъ (Супр.), поганъ „варварин, езичник“ βάρβαρος, δήμιος, ἔθνος (Син. тр., Супр.), поганыни „езичница“ (Зогр., Мар.). Заета от лат. pāgānus „селски“, по-късно приела значението „езически“, производна на pāgus „окръг“ (срв. исп. páiz, ит. paese „страна“, фр. pays „страна“, paysant „селянин“ (< лат. pagensis), порт. paiz „страна“, pagão „селянин“, пров. pagans).
Фразеологични изрази
Превод
|
|