плутон
плутон (български)
ед.ч. | плу·тон | |
---|---|---|
непълен член | плу·то·на | |
пълен член | плу·то·нът | |
мн.ч. | плу·то·ни | |
членувано | плу·то·ни·те | |
бройна форма | плу·то·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- геол. Подземна втвърдена магмена маса.
- остар. воен. само в съчет.: В плутон. За стрелба — едновременно от няколко оръжия или оръдия.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- залпово, в залп