плуг

плуг (български)

плуг ±

ед.ч.		плуг
	непълен член	плу·га
	пълен член	плу·гът
мн.ч.		плу·го·ве
	членувано	плу·го·ве·те
бройна форма		плу·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Земеделско сечиво за оран на почвата.

Етимология

Праслав. *plugъ (сръб.-цслав., ст.-рус. плугъ, сърбохърв. плуг, словен. plùg, род. п. plúga, чеш. pluh, plouh, слов. pluh, пол. pług, г.-луж. płuh, д.-луж. pług, полаб. pläug). Срв. герм. *plōga (ст-.в.-нем. pfluog, ст.-сканд. plógr, ст.-англ. plóg, ср.-д.-нем. plūg, ст.-хол. ploech, ст.-фриз. plōch, лангоб. plovum aut aratrum), гал. plaumo-rati „плуг с колела“ (Plin. Nat. Hist. 18,172), алб. pluar. Името на това сечиво a priori следва да се приеме за заемка от не-ИЕ език, тъй като ИЕ понятие за „оран“ е *h₂erh₃-, от което са произведени и няколко названия на „рало“, „плуг“: ст.-сакс. erida, лат. aratrum, гр. ἄροτρον „плуг“, слав. *ordlo „рало“. Опитите за доказване на праслав. произход от *pluti, *plovǫ „плувам“, рус. диал. плуга „плувка (на рибарска мрежа)“ са абсурдни. Най-старите плугове на територията на Европа са открити в Северозападна Германия (Фризия) и датират от средата на ІV хил. пр. Хр.

Превод

английски: брит. plough (en), амер. plow (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: αλέτρι, άροτρο датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: arado италиански: aratro (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Pflug нидерландски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: pług (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: плуг (ru) словашки: pluh (sk) словенски: plug (sl) сръбски: плуг (sr) тайландски: [[]] турски: saban украински: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: charrue, araire хърватски: plug (hr) чешки: pluh (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• рало