Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. остар. простонар. Извънбрачен син.
  2. Човек с разпуснати, некултурни нрави и държане.
  3. разш. жарг. Младеж, мъж, на когото може да се разчита.
  4. нов. жарг. Мъжествен мъж.
  5. диал. Израстък, издънка от стъблото на овощно дърво или лоза.

Етимология

От перс. pič през тур. piç „филиз на растение“.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: bastard (en), dude (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански:  (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

пичка

Производни думи