пич
пич (български)
ед.ч. | пич | |
---|---|---|
непълен член | пи·ча | |
пълен член | пи·чът | |
мн.ч. | пи·чо·ве | |
членувано | пи·чо·ве·те | |
бройна форма | пи·ча | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- остар. простонар. Извънбрачен син.
- Човек с разпуснати, некултурни нрави и държане.
- разш. жарг. Младеж, мъж, на когото може да се разчита.
- нов. жарг. Мъжествен мъж.
- диал. Израстък, издънка от стъблото на овощно дърво или лоза.
Етимология
От перс. pič през тур. piç „филиз на растение“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|