пилигрим
пилигрим (български)
ед.ч. | пи·лиг·рим | |
---|---|---|
непълен член | пи·лиг·ри·ма | |
пълен член | пи·лиг·ри·мът | |
мн.ч. | пи·лиг·ри·ми | |
членувано | пи·лиг·ри·ми·те | |
бройна форма | пи·лиг·ри·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- 1Човек, който предприема пътешествие до свещено място. Често това включва изминаването на дълъг път. 2 Пътник, странник
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|