петел
петел (български)
ед.ч. | пе·тел | |
---|---|---|
непълен член | пе·те·ла | |
пълен член | пе·те·лът | |
мн.ч. | пет·ли | |
членувано | пет·ли·те | |
бройна форма | пе·те·ла | |
звателна форма | пет·льо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Мъжка кокошка.
- Средната част на диня.
Етимология
От старобълг. пѣтьлъ, от праслав. *pětьlъ „певец“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- кур (остар. и диал.)