пер
пер (български)
ед.ч. | пер | |
---|---|---|
непълен член | пе·ра | |
пълен член | пе·рът | |
мн.ч. | пе·ро·ве | |
членувано | пе·ро·ве·те | |
бройна форма | пе·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
от фр. per
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | пер | |
---|---|---|
непълен член | пе·ра | |
пълен член | пе·рът | |
мн.ч. | пе·ро·ве | |
членувано | пе·ро·ве·те | |
бройна форма | пе·ра | |
звателна форма | — |
от фр. per
|
|