пашкул
пашкул (български)
| ед.ч. | паш·кул | |
|---|---|---|
| непълен член | паш·ку·ла | |
| пълен член | паш·ку·лът | |
| мн.ч. | паш·ку·ли | |
| членувано | паш·ку·ли·те | |
| бройна форма | паш·ку·ла | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Плътна обвивка от нишки, изплитана от копринената буба, преди да се превърне в какавида, която се използва за производство на коприна.
Етимология
диал. пôшкул (Широка лъка), пъшкул (Г. Раковски, 1859 г.). От *пъштьк-улъ с опростяване штк > шк, срв. старобълг. пъштька ψηφίς „камъче, чакъл“ (Григ. Наз. ХІ в.), старорус. почекъ = золотникъ „малка монета“, словен. pečka, peček „костилка“, рус. почка „цветна пъпка“, укр. почки „тиквени семки“, от праслав. *pъtjь-ka „нещо надуто“, сродни с лит. pusti, puntu „надувам (се)“, puta „пяна“, putlus, puklus, putnus „кръгъл, надут, набухнал (за тесто)“, putmuo „подутина“, от звукоподражателна основа *pu- „надувам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|