патица
патица (български)
ед.ч. | па·ти·ца | |
---|---|---|
членувано | па·ти·ца·та | |
мн.ч. | па·ти·ци | |
членувано | па·ти·ци·те | |
звателна форма | па·ти·це, па·ти·цо |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Водоплаваща птица с широка човка, къса шия и плавателна ципа на краката.
Етимология
Диал. форми: пат, патар, патър, патка. Думата очевидно е средиземноморски странстващ термин със значения „патица“ или „гъска“. Сродни форми: сръб. патка „патица“, алб. patë „гъска“, исп., порт. pato, баски (диал.) paita „патица“, араб. بط [baṭ] „патица“ (> перс. bat), груз. ბატი [bat'o] „гъска“. Ст.-бълг. дума е ѫты.
Фразеологични изрази
Превод
|
|