пастир

пастир (български)

пастир ±

ед.ч.		пас·тир
	непълен член	пас·ти·ра
	пълен член	пас·ти·рът
мн.ч.		пас·ти·ри
	членувано	пас·ти·ри·те
бройна форма		пас·ти·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Човек, който пасе добитък.
2. Духовник, който отговаря за група хора.

Етимология

старобълг. пастырь ποιμήν (Зогр., Мар., Клоц., Син. тр., Супр.). Праслав. *pastyrь. Връзката с лат. pāstor, раstōrеm „пастир“ е очевидна - вероятно слав. форма е заета и уподобена с форми, окончанващи на -yrь, срв. манастырь, псалътырь, богатырь.

Превод

английски: shepherd арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: пастух гръцки: ποιμένας датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: רועה (рое) индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: pastor италиански: pastore китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: piemuo

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: pasterz португалски: pastor румънски: păstor руски: пастух словашки: [[]] словенски: pastir сръбски: па̀стӣр тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: berger холандски: [[]] хърватски: pàstīr чешки: pastýř шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• овчар, говедар, чобан, чобанин
• духовник, пастор, наставник