пастир (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Човек, който пасе добитък.
  2. Духовник, който отговаря за група хора.

Етимология

старобълг. пастырь ποιμήν (Зогр., Мар., Клоц., Син. тр., Супр.). Праслав. *pastyrь. Връзката с лат. pāstor, раstōrеm „пастир“ е очевидна - вероятно слав. форма е заета и уподобена с форми, окончанващи на -yrь, срв. манастырь, псалътырь, богатырь.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: shepherd
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: пастух
  • гръцки: ποιμένας
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: רועה (рое)
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: pastor
  • италиански: pastore
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: piemuo
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: pasterz
  • португалски: pastor
  • румънски: păstor
  • руски: пастух
  • словашки: [[]]
  • словенски: pastir
  • сръбски: па̀стӣр
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: berger
  • холандски: [[]]
  • хърватски: pàstīr
  • чешки: pastýř
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи