Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Човек, който пасе добитък.
- Духовник, който отговаря за група хора.
Етимология
старобълг. пастырь ποιμήν (Зогр., Мар., Клоц., Син. тр., Супр.). Праслав. *pastyrь. Връзката с лат. pāstor, раstōrеm „пастир“ е очевидна - вероятно слав. форма е заета и уподобена с форми, окончанващи на -yrь, срв. манастырь, псалътырь, богатырь.
Фразеологични изрази
Превод
- английски: shepherd
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: пастух
- гръцки: ποιμένας
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: רועה (рое)
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: pastor
- италиански: pastore
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: [[]]
- литовски: piemuo
|
- немски: [[]]
- норвежки: [[]]
- персийски: [[]]
- полски: pasterz
- португалски: pastor
- румънски: păstor
- руски: пастух
- словашки: [[]]
- словенски: pastir
- сръбски: па̀стӣр
- тайландски: [[]]
- турски: [[]]
- унгарски: [[]]
- фински: [[]]
- френски: berger
- холандски: [[]]
- хърватски: pàstīr
- чешки: pastýř
- шведски: [[]]
- японски: [[]]
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи