палачинка
палачинка (български)
ед.ч. | па·ла·чин·ка | |
---|---|---|
членувано | па·ла·чин·ка·та | |
мн.ч. | па·ла·чин·ки | |
членувано | па·ла·чин·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Сладкиш от тънък слой изпържено или изпечено тесто, завито на руло обикновено с плънка от конфитюр, сладко.
Етимология
— От лат. placenta 'баница' през рум. placinta, унг. palacsinta, схр. палачинка.
Фразеологични изрази
◇ Обръщам/обърна палачинката. Разг. Променям коренно поведението си, действията си или отношението си към нещо, обикновено с користна цел. ◇ Палачинката се обръща/се обърне. Разг. Настъпва коренна промяна в някакво положение, ситуация, обстановка.
Превод
|
|