пазар
пазар (български)
| ед.ч. | па·зар | |
|---|---|---|
| непълен член | па·за·ра | |
| пълен член | па·за·рът | |
| мн.ч. | па·за·ри | |
| членувано | па·за·ри·те | |
| бройна форма | па·за·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Открито, просторно място, обикновено в селище, където се продават и купуват зеленчуци, хранителни и др. стоки; тържище, пазарище.
- Денят, в който става продажба на такова място; пазарен ден.
- Само ед. Обществена сфера, област, която включва всички дейности и места, свързани с продаване и купуване на стоки.
- Отделна страна или територия, област, където се предлагат и търсят стоки, където може да се търгува с тях.
- Само ед. Потребителско търсене, наличие на купувачи за дадена стока.
- Диал. Спазаряване, пазарене, пазарлък.
Етимология
— От перс. بازر „тържище“ през тур. pazar
Фразеологични изрази
◊ Вторичен пазар. Иконом. Пазар на стоки, ценни книжа и др., чиято продажба се извършва от посредници. ◊ Житен (житни) пазар. Постоянно място за търговия с пшеница и др. зърнени храни, разположено обикновено на търговски път и в центъра на богат земеделски район. ◊ Птичи пазар. Зоол. Място, разположено обикновено на морския бряг, където голям брой птици от един или няколко вида изграждат гнездата си и отглеждат малките си. ◊ Черен пазар. Разг. Незаконна, спекулативна или контрабандна търговия със стоки, които се продават на по-високи или по-ниски цени от определените. < Много приказки на пазара. Разг. Неодобр. Употребява се като подкана да не се говорят излишни неща.
Превод
|
|