ошав
ошав (български)
ед.ч. | ошав | |
---|---|---|
непълен член | оша·ва | |
пълен член | оша·вът | |
мн.ч. | оша·ви | |
членувано | оша·ви·те | |
бройна форма | оша·ва | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Компот от сушени плодове.
Етимология
диал. варианти: кушав (Гюмюрджинско). Заета от тур. hoşaf, което е от перс. خوشآب [xōšāb] „сладко, шербет“, букв. „сладка вода“.
Фразеологични изрази
xx
Превод
|
|