оцет

оцет (български)

оцет ±

ед.ч.		оцет
	непълен член	оце·та
	пълен член	оце·тът
мн.ч.		оце·ти
	членувано	оце·ти·те
бройна форма		оце·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Етимология

старобълг. оцьтъ ὄξος (Остром., Супр.), заета от лат. асētum, откъдето са гот. akeit, ср.-д.-нем. etik, нем. Essig „оцет“. Рум. oţet е от български.

Превод

албански:  (sq) английски: vinegar (en) арабски:  (ar) арменски: քացախ (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки: ξίδι (el) датски: eddike (da) есперанто:  (eo) естонски: äädikas (et) иврит: חֹמֶץ (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански: vinagre (es) италиански: aceto (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски: etiķis (lv) латински: acētum (la) литовски: actas (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: der Essig (de) норвежки: eddik (no) персийски:  (fa) полски: ocet (pl) португалски: vinagre (pt) румънски: oţet (ro) руски: ускус (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски: kȋs (sl) сръбски: оцат (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски: sirke (tr) украински: о́цет (uk) унгарски: ecet (hu) урду:  (ur) фински: etikka (fi) френски: vinaigre (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски: azijn (nl) хърватски:  (hr) чешки: ocet (cs) шведски: vinäger, ättika (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)