отпушване
отпушване (български)
ед.ч. | от·пуш·ва·не | |
---|---|---|
членувано | от·пуш·ва·не·то | |
мн.ч. | от·пуш·ва·ния | |
членувано | от·пуш·ва·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Почистване на отвор или провод, който е бил запушен.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|