отлъча

отлъча (български)

отлъча
Сегашно време	от·лъ·ча
Мин. св. време	от·лъ·чих
Мин. несв. време	от·лъ·чех
Повел. наклонение	от·лъ·чи
Мин. страд. причастие	от·лъ·чен
Мин. деят. св. причастие	от·лъ·чил
Мин. деят. несв. причастие	от·лъ·чел
Сегашно деят. причастие	от·лъ·чещ
Деепричастие	от·лъ·чей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , свършен

(класификация — )

Етимология

старобълг. отълѫчити, от гл. лѫчити χωριζειν „свързвам“. Праслав. *lǫčiti, *lǫčǫ „свързвам“ (сърбохърв. лучити, лучим „отделям“, словен. ločiti, чеш. loučiti, слов. lúčiť „разделям“, пол. łączyć, укр. лучити, белорус. лучыць „съединявам“), свързан с лит. lankyti, lankau „посещавам“, lankuoti „гъна“, латв. luocīt, luoku „накланям“.

Фразеологични изрази

Сродни думи

разлъка

Производни думи

отлъка

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: ^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)