откос
откос (български)
ед.ч. | от·кос | |
---|---|---|
непълен член | от·ко·са | |
пълен член | от·ко·сът | |
мн.ч. | от·ко·си | |
членувано | от·ко·си·те | |
бройна форма | от·ко·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
1. Склон.
2. Количеството трева, отрязано с един замах при косене.
Етимология
Фразеологични изрази
ПРЕВОД
- английски:
- гръцки:
- ανάχωμα
- [[]]
- испански:
- terraplén
- [[]]
- италиански:
- немски:
- руски:
- турски:
- eğim
- [[]]
- френски:
Превод
{{{ПРЕВОД1}}} |
{{{ПРЕВОД2}}} |