отечество
отечество (български)
ед.ч. | оте·чес·т·во | |
---|---|---|
членувано | оте·чес·т·во·то | |
мн.ч. | оте·чес·т·ва | |
членувано | оте·чес·т·ва·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
1. Страна, където си роден и порастнал Отечество любезно, как хубаво си ти-Иван Вазов 2. Място, където нещо вирее и се разпространява България е отечество на розите
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
родина,страна