осколка
осколка (български)
ед.ч. | ос·кол·ка | |
---|---|---|
членувано | ос·кол·ка·та | |
мн.ч. | ос·кол·ки | |
членувано | ос·кол·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Късче от взривен снаряд, граната или друг боеприпас.
Етимология
ру. оско̀лок- отломка, къс
Фразеологични изрази
Превод
|
|