освещаване
освещаване (български)
ед.ч. | ос·ве·ща·ва·не | |
---|---|---|
членувано | ос·ве·ща·ва·не·то | |
мн.ч. | ос·ве·ща·ва·ния | |
членувано | ос·ве·ща·ва·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
- Правене на нещо да стане свято чрез специална религиозна молитва или свещенодействие.
- Да се направи някъде светлина, да бъде светло.
Етимология
Отгл. същ. от освещавам и от освещавам се.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- освещаване в РБЕ на ИБЕ