Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8

Вид граблива птица.

Етимология

ст.-бълг. орьлъ ἀετός (Мар., Зогр., Асем., Супр.). Праслав. *оrьlъ е сродна с лит. erẽlis, диал. arẽlis, латв. ḕrglis (< *ērdlis). ст.-прус. аrеliе, келт. *erur- (ст.-ирл. irar, уелс. eryr, ст.-брет. еrеr, корн., брет. еr), герм. *arnaz (гот. аrа, ст.-сканд. ari, ст.-англ. earn, ст.-в.-нем. аrо, нов.-в.-нем. Ааr), хет. ḫаrаš, род. п. ḫаrаnаš, всички със значение „орел“. Ст.-гр. ὄρνῑς „птица“ вероятно не се отнася тук заради неясните форми за род. п. ὄρνῑθος, дор. ὄρνῑχος. Срв. и акад. erū, arū „орел“, urinnu „вид орел“.

Фразеологични изрази

  • двуглав орел (Вазов) (прен.) Русия, Руската империя.

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

орле, орлица, орлов, орляк, орловци


ЛИ Орлин, ФИ Орлов, Орльов; МИ Орлов мост, София