орел
орел (български)
ед.ч. | орел | |
---|---|---|
непълен член | оре·ла | |
пълен член | оре·лът | |
мн.ч. | ор·ли | |
членувано | ор·ли·те | |
бройна форма | оре·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8
Вид граблива птица.
Етимология
ст.-бълг. орьлъ ἀετός (Мар., Зогр., Асем., Супр.). Праслав. *оrьlъ е сродна с лит. erẽlis, диал. arẽlis, латв. ḕrglis (< *ērdlis). ст.-прус. аrеliе, келт. *erur- (ст.-ирл. irar, уелс. eryr, ст.-брет. еrеr, корн., брет. еr), герм. *arnaz (гот. аrа, ст.-сканд. ari, ст.-англ. earn, ст.-в.-нем. аrо, нов.-в.-нем. Ааr), хет. ḫаrаš, род. п. ḫаrаnаš, всички със значение „орел“. Ст.-гр. ὄρνῑς „птица“ вероятно не се отнася тук заради неясните форми за род. п. ὄρνῑθος, дор. ὄρνῑχος. Срв. и акад. erū, arū „орел“, urinnu „вид орел“.
Фразеологични изрази
- двуглав орел (Вазов) (прен.) Русия, Руската империя.
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
орле, орлица, орлов, орляк, орловци
ЛИ Орлин, ФИ Орлов, Орльов; МИ Орлов мост, София