опърпан
опърпан (български)
ед. ч. | м. р. | опър·пан | |
---|---|---|---|
непълен член | опър·па·ния | ||
пълен член | опър·па·ни·ят | ||
ж. р. | опър·па·на | ||
членувано | опър·па·на·та | ||
ср. р. | опър·па·но | ||
членувано | опър·па·но·то | ||
мн. ч. | опър·па·ни | ||
членувано | опър·па·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
износен, окъсан.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|