опозиция

опозиция (български)

опозиция ±

ед.ч.		опо·зи·ция
	членувано	опо·зи·ци·я·та
мн.ч.		опо·зи·ции
	членувано	опо·зи·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

Противопоставяне срещу възгледи, становища, решения или действия (обикн. на мнозинството).

Превод

английски: opposition арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: oposición италиански: opposizione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Opposition норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: оппозиция словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: muhalefet унгарски: [[]] фински: [[]] френски: opposition холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

противопоставяне, противене, противодействие, реакция, отпор, несъгласие, резервираност, упорство, противоречене, противоречие, пречка