оплаквачка
оплаквачка (български)
ед.ч. | оп·лак·вач·ка | |
---|---|---|
членувано | оп·лак·вач·ка·та | |
мн.ч. | оп·лак·вач·ки | |
членувано | оп·лак·вач·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Жена, която плаче на погребения, обикнове срещу заплащане.
Етимология
От „оплаквам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|