огледало (български)

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

  1. Предмет, с висока светлоотразителна способност, в който могат да бъдат предмети, поставени пред него. Обикновено се прави от стъкло и сребристо покритие от долната страна. Като се гледаш в огледалото, по- хубав няма да станеш
  2. Нещо, по което може да се направи преценка за друго нещо. Тетрадката е огледалото на ученика.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: mirror, looking glass
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: καθρέφτης
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: espejo
  • италиански: specchio
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Spiegel
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: lustro, zwierciadło
  • португалски: [[]]
  • румънски: oglindă
  • руски: зеркало
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: ayna
  • унгарски: tükör
  • фински: peili
  • френски: glace, miroir
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: zrcadlo, zrcátko
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

огледален, криво огледало

огледало (български)

глагол, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

огледам