овен
овен (български)
ед.ч. | овен | |
---|---|---|
непълен член | ове·на | |
пълен член | ове·нът | |
мн.ч. | ове·ни | |
членувано | ове·ни·те | |
бройна форма | ове·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Мъжка овца.
- Съзвездие
Етимология
старобълг. овьнъ: лит. avinas: латв. auns.
Фразеологични изрази
Превод
|
|