обуя
обуя (български)
Сегашно време | обуя |
---|---|
Мин. св. време | обух |
Мин. несв. време | обу·ех |
Повел. наклонение | обуй |
Мин. страд. причастие | обут |
Мин. деят. св. причастие | обул |
Мин. деят. несв. причастие | обу·ел |
Сегашно деят. причастие | обу·ещ |
Деепричастие | обу·ей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип ,
(класификация — )
Етимология
старобълг. обоути (*ob-uti).
коренът *uti е свързан с лит. auti, лат. ind-uō „обувам“, ех-uō „събувам“, хет. unu „украсявам“ от ие. *h3eu-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|