обстоятелство

обстоятелство (български)

обстоятелство ±

ед.ч.		об·с·то·я·тел·с·т·во
	членувано	об·с·то·я·тел·с·т·во·то
мн.ч.		об·с·то·я·тел·с·т·ва
	членувано	об·с·то·я·тел·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Явление, което съпътства някакъв факт.
2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечение на обстоятелствата.
3. Спец. В граматиката — обстоятелствено пояснение.

Етимология

От старобългарския предлог объ, който употребен с местен падеж има значение на „около, в близост до, в околност на“, и производното съществително „стоятелство“ от глагола стоꙗти. Сравни с английската дума circumstance и старофренската circonstance, които са от латинските circum за „около“ и stantia за „стоене“, изведено от глагола stō, който пък има общ корен със старобългарския стоꙗти.

Превод

английски: circumstance арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: circunstancia италиански: circostanza китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Umstand норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: обстоя́тельство словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: durum унгарски: [[]] фински: [[]] френски: circonstance холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• нещо, работа, постъпка, въпрос, факт, случай, явление
• момент
• събитие, случка