обор
обор (български)
ед.ч. | обор | |
---|---|---|
непълен член | обо·ра | |
пълен член | обо·рът | |
мн.ч. | обо·ри | |
членувано | обо·ри·те | |
бройна форма | обо·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
от *оb-vоrъ, ср. старорус. воръ, вора „ограда“, пол. przewora „преграда в обора“. Свързано с вра.
Фразеологични изрази
Превод
|
|