обой
обой (български)
ед.ч. | обой | |
---|---|---|
непълен член | обоя | |
пълен член | обо·ят | |
мн.ч. | обои | |
членувано | обо·и·те | |
бройна форма | обоя | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
- Дървен духов музикален инструмент във форма на коническа тръба с отверстие и клапи, по височина на тона среден между флейта и кларинет. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|