обещая
обещая (български)
Сегашно време | обе·щая |
---|---|
Мин. св. време | обе·щах |
Мин. несв. време | обе·ща·ех |
Повел. наклонение | обе·щай |
Мин. страд. причастие | обе·щан |
Мин. деят. св. причастие | обе·щал |
Мин. деят. несв. причастие | обе·ща·ел |
Сегашно деят. причастие | обе·ща·ещ |
Деепричастие | обе·ща·ей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен
(класификация — )
Етимология
Заемка от старобълг. обѣштати (Супр.) (*ob-větjati), свързана с обет. Заета е и в руски обещать (вместо исконноруското обѣчати).
Фразеологични изрази
Превод
|
|