обесване
обесване (български)
ед.ч. | обес·ва·не | |
---|---|---|
членувано | обес·ва·не·то | |
мн.ч. | обес·ва·ния | |
членувано | обес·ва·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | обес·ва·не | |
---|---|---|
членувано | обес·ва·не·то | |
мн.ч. | обес·ва·ния | |
членувано | обес·ва·ни·я·та |
|
|