нотариус (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

От латински notarius скорописец .Съдебен чиновник , който удостоверява с подпис и печат истинността на юридически актове и документи.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

архивар, регистратор, секретар

Сродни думи

Производни думи