нотариус

нотариус (български)

нотариус ±

ед.ч.		но·та·ри·ус
	непълен член	но·та·ри·у·са
	пълен член	но·та·ри·у·сът
мн.ч.		но·та·ри·у·си
	членувано	но·та·ри·у·си·те
бройна форма		но·та·ри·у·са
звателна форма		но·та·ри·у·се

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

От латински notarius скорописец .Съдебен чиновник , който удостоверява с подпис и печат истинността на юридически актове и документи.

Превод

английски: notary арабски: [[]] арменски: նոտար африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: συμβολαιογράφος датски: notar есперанто: [[]] естонски: notar иврит: נוֹטַרְיוֹן‎ индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: notario италиански: notaio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: notārs латински: [[]] литовски: notaras

немски: der Notar норвежки: notar персийски: [[]] полски: notariusz португалски: notário румънски: notar public руски: нота́риус словашки: notár словенски: notar сръбски: но̀та̄р тайландски: [[]] турски: noter унгарски: közjegyző фински: notaari френски: notaire холандски: notaris хърватски: [[]] чешки: notář шведски: notarius publicus японски: [[]]

Синоними

архивар, регистратор, секретар