новела
новела (български)
ед.ч. | но·ве·ла | |
---|---|---|
членувано | но·ве·ла·та | |
мн.ч. | но·ве·ли | |
членувано | но·ве·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- (лит.) прозаично произведение, по-дълго от разказ и по-късо от роман, с единствено, неочаквано събитие и градация
- (юр., ист.) указ на византийски император
- (юр.) разпоредба, особено при изменения
Етимология
2 и 3. лат. novella „нов(оиздаден закон)“
1. итал novella „малка новост“ от лат.
Фразеологични изрази
Превод
|
|