новатор (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

мн. новатори, м. Човек, който внася нещо ново в дадена област.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

реформатор, обновител, подновител, инициатор, модернист

Сродни думи

Производни думи