настина
настина (български)
Сегашно време | нас·ти·на |
---|---|
Мин. св. време | нас·ти·нах |
Мин. несв. време | нас·ти·нех |
Повел. наклонение | нас·ти·ни |
Мин. страд. причастие | нас·ти·нат |
Мин. деят. св. причастие | нас·ти·нал |
Мин. деят. несв. причастие | нас·ти·нел |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
(класификация — )
В резултат на простуда се разболявам; простудявам се.
Етимология
Наследява ст.-бълг. *на-стыднѫти, срв. чеш. stydnouti, слов. stуdnúť, ст.-пол. stydnąć, рус. стынуть, укр. стинути „изстивам“, сроден със студ, ст.-бълг. стоудъ frigus „студ“ (Mikl. 896), αἰσχύνη „срам“ (моравизъм) (Зогр., Мар., Асем., Супр.), ст.-бълг. стыдѣти сѧ (моравизъм) „срамувам се“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), чеш. styděti sе, слов. stуdiеť sа „срамувам се“, ст.-бълг. стыдъкъ (моравизъм) αἰσχρός, ἀναιδής „безсрамен“ (Супр.), чеш. stydký. Праслав. *stydnǫti от ИЕ *stoud-/*stud- представен в ст.-инд. tudáti, tundatē „бута, жили, боде“, todás м. „пареща болка“ (*toudos), tōdas м. „този, който жили“, лат. tundō (tutudī, tū(n)sum) „бия, удрям“, гот. stautan „бутам“, алб. shtynj (*studniō) „бутам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|