народ (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

  1. Група хора с общи корени и история
  2. Нация, националност.
  3. Хора, трудещи се.
  4. Хора. На улицата се събра много народ.

Етимология

Думата идва от двете части на, и род което означава от общ род. Корена му е от Славянските езици.

Фразеологични изрази

  1. Народът трябва да гласува.
  2. Български народ.
  3. Много народ.
  4. враг на народа – на практика в периода 1944-1989 г. враг на властта, определяща се като народнодемократична

Превод

  • английски:
  1. people (en)
  2. nation (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: homoj (eo), popolo (eo)
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански:
  1. pueblo (is)
  2. nación (is)
  • немски:
  1. Volk (de)
  2. Nation (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: nação (pt)
  • румънски: oameni (ro), popor (ro)
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: halk (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: ihmiset (fi), kansa (fi), väestö (fi)
  • френски:
  1. peuple (fr)
  2. nation (fr), patrie (fr)

Синоними

Сродни думи

Производни думи