наркотик

наркотик (български)

наркотик ±

ед.ч.		нар·ко·тик
	непълен член	нар·ко·ти·ка
	пълен член	нар·ко·ти·кът
мн.ч.		нар·ко·ти·ци
	членувано	нар·ко·ти·ци·те
бройна форма		нар·ко·ти·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Всяко наркотично вещество.
2. Измерващо вещество в нарковойната.

Етимология

гръцки

Превод

английски: narcotic (en), opiate (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: narcótico (is) италиански: narcotico , stupefacente китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: narkotisch (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: narcótico румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: narcotique (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

опиат, опиум