наредба (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. (рядко) нещо наредено: поставено по местата, подредба
    • мебелировка, обзавеждане
  2. (юр.) нещо наредено: указано как да се постъпва
    1. (остар.) разпоредба, правило
    2. подзаконов нормативен акт с ограничен обхват

Етимология

2.1. се ползва в по-стари актове - ЗДавн, КНРБ 1947, ЗЗД 1951; постепенно е изместено от разпоредба (още ЗС 1951), а се установява значение 2.2., особено след влизане в сила на ЗНА 1973.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи