наковалня
наковалня (български)
| ед.ч. | на·ко·вал·ня | |
|---|---|---|
| членувано | на·ко·вал·ня·та | |
| мн.ч. | на·ко·вал·ни | |
| членувано | на·ко·вал·ни·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Специална желязна подложка, на която коват желязо или железни предмети. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Между чука и наковалнята